В Чипровци, град с неповторима атмосфера, черпил с пълни шепи от културата на Европейския Ренесанс, са създадени преди повече от три века прочутите школи: златарска, килимарска и книжовна.
Керамичните находки, оръдията на труда и особено останките от голям брой укрепления по стратегическите височини в Чипровския балкан говорят, че този край е бил заселен още по времето на траките.
Чипровският планински регион през римската епоха е бил един от най-значителните златодобивни райони на Балканите, към които римските завоеватели проявявали особен интерес. През късната античност рудодобивът в чипровския край е имал голямо значение за развитието на военното производство в село Арчар (Рицария).
След 6-ти век тук дошли славяните. Те вероятно са заимствали поризводствения опит на местнотоо население в рудодобива.
По време на Втората българска държава Чипровци е бил оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Не случайно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съсредоточава голяма част от българската феодална аристокрация. През следващите три века процъфтявали занаятите и търговията. Строили се църкви, манастири и учлища. Чипровските търговци кръстосвали Балканския полуостров и градчето станало известно далеч зад пределите на Турската империя.